Настоящото състояние на България

Днес България загива. Живота на обикновения българин става все по-труден и тежък. Стандарта на живот на все по-голяма част от народа пада. Няма сигурност, няма спокойствие, няма ред, няма законност, няма справедливост. Има престъпност и корупция. Огромна част от хората са докарани до ръба на физическото оцеляване. Все по-трудно е отглеждането на деца. В следствие на създадените условия, естественият прираст на българите е отрицателен и бавно сме се запътили към демографска катастрофа.

Няма държава в истинския смисъл на думата. Институцията, която би трябвало да бъде държава е абдикирала от основни свои задължения, като гарантиране на ред и законност и опазване живота и здравето на гражданите. Няма действаща икономика в истинския смисъл на думата. Има монополи, експлоатиращи народа, корпорации, източващи националните богатства, спекуланти съсипващи селското стопанство, държавен рекет провалящ почти всеки опит за развитие на дребен и среден бизнес. Криминално-политически групировки, маскирани като партии са овладели властовите ресурси и през няколко години си прехвърлят управлението, симулирайки избирателен процес. Организираната престъпност е създадена и покровителствана от „държавата”. Полицията и специализираните служби са превърнати от инструмент за защита на българите в инструмент за репресии над народа. България е изгубила своят суверенитет и е администрирана от колониално правителство, готово да служи предано и да се подчинява безпрекословно на всяка чужда сила. Единственото условие на администрацията е да бъде оставена да безчинства безнаказано на територията, която управлява. Под натиска на тези чужди сили армията ни на практика беше ликвидирана.

Част от общите действия на окупационните правителства в България и чуждите сили се явява и непрекъснатото обезправяване на българите и даването на широки привилегии на различни малцинства създадени на всякакъв принцип – етнически, сексуален и т.н. Най-ярък пример за това е циганският проблем. В следствие на тази политика има взрив на циганската престъпност, толерирана и насърчавана от „държавата” и неправителствени организации, като нещата са доведени до възникването на един систематичен и целенасочен расистки терор срещу българите. Следствие на тази политика е и дебългаризирането и подготовката за отцепване и присъединяване на български територии към държавата Турция. Следствие на това е и заливащата ни пропаганда на всевъзможни сексуални извращения и представянето им за нещо нормално, от страна на окупационните медии и правителство. Много примери в тази насока могат да бъдат дадени, но и настоящите характеризират положението достатъчно красноречиво.

Да, освен всичко описано до тук има и положителни неща, които са се случили. Но те са просто отделни изключения, съпътстващи основната негативна тенденция. Фактите са такива.

От всичко това безмилостно се налага един ясен и категоричен извод – ние сме в състояние на война! Срещу всеки един от нас се водят военни действия, независимо дали съзнаваме това или не. Тази война не е обявена, тя не се води с армии и бойна техника, в нея врагът не заявява ясно и открито намеренията си. Това е скрита, мръсна и подмолна война. Война от нов тип. В нея врагът ни убеждава колко голям приятел ни е и как ни мисли доброто, а същевременно работи за нашето унищожение, използвайки властовите и финансови лостове, които е овладял. Това е тотална война! Война обявена на обикновения и честен българин. Война срещу имуществото, здравето и достойнството ни! Отрича ни се правото на спокойствие и сигурност, на достойно и нормално съществуване, отрича ни се правото на свобода дори и на мислите ни! И в крайна сметка – отрича ни се дори правото на живот! Това е систематичен, целенасочен и планомерен геноцид срещу нас. Колкото по-бързо осъзнаем този факт, толкова по-бързо ще можем да се мобилизираме и да дадем адекватен отпор на врага. Цената е моралното, духовното и физическото оцеляване на българският народ!

Кой е врагът?

Врагът е всеки, който руши България, всеки който с действията си вреди на, и унищожава българският народ. Врагът е тлъстата и оядена олигархия, окупирала властта в държавата, смучеща от кръвта на народа, докаран до изнемогване, ограбваща плодовете на неговият труд. Врагът е продажният политик, предаващ националните интереси за жълти стотинки. Врагът са престъпните групировки, тероризиращи българите и посягащи на най-святото – продаващи наркотици на децата и унищожаващи животворните сили на нацията, отвличайки и превръщайки жени и момичета в проститутки. Врагът са мошенниците и спекулантите – наши и чужди, източващи държавните богатства зад граница. Врагът е „правозащитника” и „бореца за права”, работещ за развращаването на младежта и борещ се за въвеждане на всякакви дискриминативни мерки срещу българинът в собственият му дом. Врагът е пропагандатора, който иска да те прогони от домът ти, който те деморализира и отказва от борба, обяснявайки ти, че всичко е загубено, че не бива да се бориш и единственият изход е бягството. Врагът е мазният и разплут „експерт”, който те обвинява, че единствено ти си виновен за положението в което се намираш, който ти обяснява как жертвата е виновна за престъплението, а престъпника е просто човек, решил да се възползва от ситуацията. Ти не си виновен за това, че се опитват да те смачкат и ограбят, да те смажат и унищожат. Но си виновен ако не окажеш съпротива, ако се предадеш без борба!

Но всички изброени до тук са просто отделни елементи от една цялостна картина. Случващото се в България изглежда твърде систематично, подредено, последователно и целенасочено, за да бъде определено като следствие от случайно стечение на обстоятелствата. Очевидно става въпрос за добре планиран сценарии. Когато по време на война хората се сблъскват с пехотата, артилерията и авиацията на противника, те са наясно, че това не са отделни елементи, които нямат връзка помежду си, всеки представляващ само себе си. Напротив – повече от ясно е, че те са свързани помежду си, ръководят се от един център и действията им са предварително планирани и целенасочени. Това, макар и не толкова очевидно на пръв поглед, се отнася и до случващото се днес в България. Всички по-горе изброени са отделните бойци, офицери, подразделения и групировки, участващи в директните бойни действия. Само, че при този нов тип война, много от самите тях не го осъзнават и разбират, а считат че работят за себе си. Истината обаче е, че те са просто инструмент, използван от същинския враг за постигане на целите му.

Този враг е глобалната мафия – шепа свръх богати олигарси и агентите им, които в следствие на внимателно планирани и провеждани машинации, са успели да овладеят в значителна степен властовите лостове в по-голямата част от света. Какво точно представлява тази мафия, ще бъде разгледано подробно по-нататък в раздела. Най-важното, което трябва да знаем е, че както всяка мафия, така и тази се бори за власт и контрол. Само че тук амбициите са за световно господство. Това са хората обявили ни едностранно война. Но те не са я обявили специално и единствено на нас българите. Основна пречка пред плановете на мафията се явяват нациите и националните държави. Нацията е най-голямата естествена човешка общност с ясни цели и общи интереси, а националната държава е най-мощният и силен инструмент за защита на тези цели и интереси. Идеята за просперитет и свобода на нацията отричат самото съществуване на глобалната мафия. За това мафията е хвърлила всичките си сили за унищожение на нациите и националните държави. Това, което днес се случва тук в България, се случва в една или друга степен навсякъде по света. Разбира се, в този кратък текст можем само да очертаем най-общо основните проблеми. Те ще бъдат подробно разгледани в друга част на раздела. Същественото в случая е да се добие представа за цялостната картина. Когато осъзнаем своето положение, идва и логичният въпрос:

Какво да правим?

Врагът е силен и разполага с огромни финансови и властови ресурси. Това не бива нито да ни отчайва, нито да ни обезверява. Отчаянието и апатията само влошават положението и превръщат съществуването на човек в истински ад. Подобни мисли не само не помагат, но и са изключително вредни, за това категорично трябва да бъдат отхвърлени. Няма място и за бягство. Врагът е в подем и настъпва повсеместно. Бягството е отложено във времето поражение. Няма на къде да бягаш, няма от къде да се измъкнеш. Единственият изход е съпротивата – категорична и решителна! За това, мобилизрай всичките си сили, стегни се и се готви за бой! Няма непобедими врагове! Това ние българите го знаем по-добре от всеки друг! Цялата ни история е изпълнена с примери за това как сме постигали победи, считани за невъзможни от другите! И тази война ще спечелим и този враг ще победим! В този бой няма да сме сами, защото народите се събуждат!

За да постигнем решителна и окончателна победа, трябва да обединим силите на нацията. Това може да постигне единствено национализмът. Той е единственото спасение. За да победи, обаче трябва план за действие. Такъв план е националната идеология. Но, за да се състави тя и за да бъде правилно разбрана, първото и най-необходимо нещо е изясняването на основните понятия. Те са ключът към нейното съставяне и прилагане.